Нормално положение на женските полови органи: Матката заема срединно положение в малкия таз, като маточната шийка не преминава под интерспиналната линия (анатомична линия свързваща две ключови в акушерството и гинекологията части от седалищните кости).
В по-голямата част от жените матката заема положение наречено Anteversioflexio в сагиталната плоскост.
Anteversio – оста на матката сключва с оста на влагалището тъп ъгъл отворен напред.
Anteflexio – шийката на матката сключва с тялото на матката тъп ъгъл отворен напред.
Основната роля за поддържането на статиката на женските полови органи имат тазовото дъно (мускули и фасции) и връзките на матката с тазовите стени.
Аномалиите в положението на женските полови органи се разглеждат в няколко плоскости:
- Спрямо проводната линия на таза (спрямо страничните тазови стени):
-Antepositio: матката се разполага напред към симфизата
-Retropositio: матката е изместена назад
-Lateropositio: матката е изместена встрани от срединната линия. - Спрямо сагиталната й плоскост:
-Retroversio: оста на влагалището сключва с оста на матката ъгъл отворен назад.
-Retroflexio: шийката на матката сключва с тялото на матката ъгъл отворен назад.
-Hyperanteflexio (uterus cochleatus): маточното тяло е силно прегънато напред под много остър ъгъл спрямо шийката.
3.Спрямо вертикалната плоскост: издигане или спадане на женските полови органи (Elevatio и Descensus/Prolaps).
Тук трябва да се отбележи и инверзията на матката (Inversio uteri) -извръщане на матката.
4.Спрямо собствената й надлъжна ос (Torsio): на матка или аднекси (завъртане около собствените им оси)
Въпреки голямото разнообразие от възможни атипични положения на женските полови органи, особено внимание заслужават – промените в наклонението на матката (Retroversio-flexio/Retrodeviatio uteri) и Гениталния пролапс (Descensus et Prolapsus uteri et vaginae). Обръщам особено внимание на Retroversio-flexio/Retrodeviatio uteri, защото е сравнително честа находка в гинекологичната практика. Обикновено когато лекарят, който ви преглежда каже „Матката ви е обърната обратно-назад“, незнанието относно това състояние поражда притеснение и насажда чувството, че имате проблем. В интерес на истината 1/5 от жените са с такава позиция на матката. Състоянието може да бъде вродено – първично ретроверзио (среща се по-често при жени с астеничен хабитус – високи, слаби, стройни жени с дълги крайници, слабо развита мускулатура и слабост на съединителната тъкан) и вторично – придобито ретроверзио (най-често при преразтягане на тазовата мускулатура и маточните връзки след раждане). Диагнозата на състоянието се поставя с бимануална палпация, оглед със спекулум за позицията на маточната шийка и трансвагинална ехография. Въпреки голямата си честота, ретроверзията на матката най-често е безсимптомна и се установява случайно при профилактичен
гинекологичен преглед. В миналото е отдавано много голямо значение на това състояние и се е смятало, че то е отговорно за редица симптоми като: Обилни менструации, Дисменорея(болезнена менструация), Диспареуния(болезненост при сексуален контакт), Стерилитет и инфертилитет (невъзможност за зачеване) и др. Приемало се е, че такава позиция на матката причинява смущения във венозния й отток, които смущения причиняват горе описаните симптоми. Съвременните становища обаче не потвърждават тези твърдения. Измислени са множество операции за корекция на ретровертираната матка, означавани общо като лигаментопексии, които днес почти са загубили приложението си. Състоянието се смята за физиологично при 1/5 от жените. Важното е да се изключат процеси в малкия таз като ендометриоза, сраствания от предишни операции и др., които да фиксират и принудително да държат матката в това положение. Съвременните становища гласят, че за да се приеме ретровертираната матка за причина на дадена симптоматика трябва да се изключат всички други възможни причини. Преди да се предприеме каквато и да е оперативна интервенция се препоръчва тест с поставяне на влагалищен песар, който вагинално да коригира позицията на матката. Ако при този тест симптоматиката изчезне е оправдана оперативна намеса за корекция на ретродевиацията.
Гениталният пролапс е най-същественото и клинично значимо статично заболяване на женските полови органи. Приблизително 1/3 от раждалите жени развиват някаква форма на генитален пролапс в напреднала възраст. Най-важните фактори обуславящи развитието на генитален пролапс са:
- Съединителната тъкан на организма (количеството и типа на колагена в различните структури на тялото са различни, като търпят индивидуални особености при всеки индивид).
- Вагиналното раждане (по време на естественото раждане структурите на тазовото дъно се подложени на екстремни натоварвания, изразяващи се основно в преразтягане, разкъсване и увреждане на инервацията)
- Стереенето на организма (атрофията на тъканите в напреднала възраст)
- Условия на живот (фактори, които системно подлагат тазовите органи на високо коремно налягане – хронична кашлица , тежък физически труд , затлъстяване и др.)
Гениталният пролапс е разнообразен в своята изява. Възможни са: - Уретроцеле (спадане на уретрата и шийката на пикочния мехур към влагалището). Основната проява е стрес-инконтиненция (неволно изпускане на урина при увеличаване на налягането в коремната кухина)
- Цистоцеле (спадане-„хернииране“ на задната стена на пикочния мехур към влагалището). Симптоматиката се изразява в чувство за пълнота във влагалището, опипваща се маса пред вулвата, изпускане на урина, затруднения в уринирането и др.
- Ректоцеле (хернииране на ректума към влагалището). Проявата се изразява в затруднения в дефекацията, чувство за пълнота във влагалището, опипваща се маса пред вулвата.
- Ентероцеле (хернииране на тънките черва към влагалището). Съпътства се от чувство за пълнота, болки в кръста, пролабиране на маса пред вулвата.
- Десцензус и Пролапс на матката. Може да бъде пълен и непълен. Обикновено се съпътства от едновременно спадане на матката заедно с влагалището. Характеризира се с опипване на маса пред вулвата, болки в кръста, често декубитални изменения по пролабиралите органи и поява на кървене, затруднения в уринирането и др.
Лечението на гениталния пролапс бива консервативно и оперативно.
Консервативното лечение се израрява в поставянето на различни влагалищни песари. Поради необходимостта от периодично изваждане, измиване и повторно поставяне на песара, същите създават известно неудобство. Предпочитат се при пациентки в напреднала възраст с множество придружаващи заболявания, които са контраиндицирани за оперативно лечение.
Оперативно лечение: измислени са множество операции за корекция на гениталния пролапс, широко използвани в миналото. В съвременната медицина златен стандарт за оперативно лечение на генитален пролапс са: Лапароскопската супрацервикална хистеректомия с латерална фиксация чрез полипропиленов меш a modo Debuisson (LSH + VVL) и Лапароскопската сакроколпопексия (LSH et Sacrocolpopexy).