Миомата на матката е най-честият доброкачествен тумор в женската полова система.
Появата му е обусловена от множество фактори, като с най-голямо значение се отличава – расовата принадлежност. При афро-американки (черната раса) се среща в 80% от жените. В бялата раса се среща от 30% до 50%. Най-ниска е честотата при жълтата раса (при японки честотата е около 20%). Миомите на матката са моноклонални тумори, произлизащи от гладката мускулатура. Макроскопски представляват единични или множествени сферични, лобулирани образувания, предимно с твърда консистенция. Освен расовата принадлежност други рискови фактори са:
- ранно менархе (поява на първата менструация преди 11 години)
- стерилитет (липса на бременности и раждания)
- възраст на първото раждане
- използването на орални контрацептиви преди 16 годишна възраст
- използване на тамоксифен
- заболявания като диабет, артериална хипертония и затлъстяване
Около 25% от миомите дават клинична симптоматика, изискваща лекарска намеса. Клиничната картина зависи от големината, темпа на растеж, разположението на тумора и процеси засягащи кръвотока „храненето“ на миомния възел.
Локализация:
Според разположението си и посоката на нарастване, миомните възли биват:
-интрамурални: развиват се в стената на матката и не причиняват симптоматика докато не достигнат големи размери
-субсерозни: нарастват към серозата на матката, при преглед се палпират като неравности по маточната повърхност
-субмукозни: нарастват към кухината на матката, при което я деформират. Причиняват обилно кървене и стерилитет.
Клинична картина:
Най-честият симптом е анормално кървене, което при субмукозните миомни възли се дължи на притискане и механично дразнене на съдовете около миомата, както и от деформацията на ендометриума. Интрамуралните и субсерозните миоми причиняват кървене поради увеличаване на ендометриалната повърхност и нарушаване контрактилната способност на матката. Друг симптом е болката. Тя най-често се дължи на нарушения в храненето на миомния възел (торзия на педикулизиран възел, тромбоза или емболия на съдовия ствол), като в тези случаи е силна, остра, постоянна болка, често съпътствана от фебрилитет. Болката може да бъде с характеристика на маточни контракции. В този случай, най-често се касае за израждащ се миомен възел
(субмукозен възел, растящ на краче, който матката се опитва да изхвърли). Симптомите от притискане на съседни органи са характерни за субсерозните миомни възли, достигнали големи размери. При притискане на пикочния мехур се наблюдават затруднения в изпразването на мехура и задръжка на урина, като в клиничната
картина преобладават: полакиурия(често уриниране на малки порции) и дизурия(болезненост при уриниране). Задръжката на урина предразполага и към възможността за развитие на инфекция. При притискане на уретера се установяват: хидроуретер и хидронефроза (състояния дължащи се на затруднено оттичане на урината). При притискане на ректума се наблюдават затруднения в дефекацията и лентовидни фекалии. Рядко могат да бъдат компресирани големи съдове, водещо до нарушения в оросяването на долните крайници и предпоставка за развитие на варикозни изменения. Наблюдават се и невропатии, главно при притискане на n. ischiadicus (седалищен нерв). Изключително рядко в по-малко от 0,1% може да се наблюдава малигнена трансформация на миомния възел. За съжаление липсват обективни клинично-суспектни симптоми. За класически белег за малигнена трансформация се смята ексцесивно бърз разстеж на миомата. Миомните възли могат да причинят: деформация на маточната кухина, обтурация на остиумите на тръбите, нарушения в кръвотока и контрактилитета на матката, атрофия и преразтягане на ендометриума, хронични ендометрити, с което да имат неблагоприятен ефект върху фертилитета ( да възпрепятстват забременяването). При настъпила бременност в миоматозна матка по-често се наблюдават усложнения като: спонтанни аборти, преждевременни раждания, некроза на миомния възел, placenta praevia, abruptio placentae, плацентарна инсуфициенция, неправилни положения на плода, първична и вторична родова слабост, затруднено отделяне на плацентата, маточна хипотония, забавена инволуция в пуерпериума, ендометрити и др., което налага стриктно проследяване
на бременността, а най-удачно е предконцепционна консултация с гинеколог, обсъждане на рисковете за евентуална бременност спрямо наличните миомни възли и преценка за евентуално лечение преди самата бременност.
Диагноза:
-анамнеза и бимануална палпация (при субсерозни миомни възли се отдава лесна бимануална палпация през влагалище и предна коремна стена)
-ехография (абдоминална и трансвагинална)
-компютърна томография и ядрено магнитен резонанс
Лечение:
Необходимостта от лечение или наблюдение на миомните възли се определя от множество фактори ( възраст на жената, големина на възлите, разположението им, темп на растеж, клинична картина, завършена или не репродукция). Възможностите за лечение се разделят на две основни групи: медикаментозно и хирургично.
Медикаментозно: голям набор от медикаменти могат да окажат положителен ефект върху симптоматиката предизвикана от миомата (нестероидни противовъзпалителни средства , хемостатици и утеротоници, контрацептиви, андрогени, прогестини, антипрогестини, GnRH агонисти и антагонисти, селективни прогестерон-рецепторни модулатори, селективни естроген-рецепторни модулатори).
Хирургично: в зависимост от разположението и големината на миомните възли, методите на избор за оперативно лечение могат да бъдат: екстирпация (на израждащ се миомен възел), хистероскопия , LAM (лапароскопска миомектомия), лапаротомия и миомектомия, емболизация, лапароскопска, вагинална или абдоминална хистеректомия, роботизирана хирургия.
Преценката за необходимостта от лечение и метода на избор за такова, се осъществяват от гинеколог с опит в лечението на миомни възли.