(Неволево изпускане на урина)
Почти 40% от пациентите с инконтиненция на урина остават недиагностицирани,защото не знаят, че съществува лечение или защото проблемът им е подценен от общопрактикуващия лекар. Инконтиненцията е симптом, зад който се крие патологично състояние или сериозно в една или друга степен заболяване. Страдащите често не пристъпват към разрешаване на проблема поради неудобство.
Основните видове инконтиненция на урина са:
1. Стрес инконтиненция
(изпускане на малки количества урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести и изкачване на стълби. Наблюдава се при състояния, които водят до отслабване на мускулатурата и фасциите на тазовото дъно – най-често при бременност, раждане, менопауза, хистеректомия.)
При стрес инконтиненцията изпускането на урина, най-често се проявява при дейности свързани с повишаване на налягането в коремната кухина (вдигане на тежки предмети , кихане, кашляне и др.)
Основната причина за възникването на пикочната стрес инконтиненция е нарушение на поддържащия апарат на пикочния мехур и уретрата и/или слабост на тазовата диафрагма.Поради отслабване на тазовата мускулатура, при различна степен на физически усилия анатомичното положение на тези органи се променя и се нарушава системата за волево задръжане на урината.
I степен (лека)- неволно отделяне на урина след кашляне, кихане, смях.
II степен (умерена)- неволно отделяне на урина в изправено положение.
III степен (тежка)- неволно отделяне на урина в право и в хоризонтално положение, при липса на физическо усилие.
Това заболяване има прогресивен характер – започва с леки епизодични изпускания на малко количество урина и може да се стигне до невъзможност за извършване на обичайните ежедневни дейности.
АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ Е ВЪЗМОЖНО ВЪВ ВСИЧКИ СТЕПЕНИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО.
Най-честите причини за появата на заболяването са:
- вродена слабост на гладките мускули, дефект в инервацията на сфинктерите
- след раждания по естествен път
- наднормено тегло
- след операции в областта на малкия таз
- естрогенен дефицит – в постменопаузауния период се наблюдава възрастово обоснована атрофия на структурите, поддържащи уретралното налягане.
Решение:
След гинекологичен преглед, се прави оценка на състоянието и се назначава лечение, което варира от упражнения за стягане на мускулатурата на тазовото дъно, инжекционни апликации, до оперативно лечение с поставяне на синтетично платно.
2. Детрузорна нестабилност/ Императивна инконтиненция
(Свръхактивен пикочен мехур)
Международното общество за континенция (ICS) определя СПМ като наличието на „чести позиви за уриниране, обикновено придружени от императивност, със или без наличието на инконтиненция и никтурия при липса на инфекции на пикочните пътища или друга видима патология“.
Най-честата причина за поява на заболяването е увреда в нервната регулация на пикочния мехур, като последствие от това е неспособността на мехура да се релаксира във фазата на пълнене.
Симптоматика: неотложност (спешност), честота на уриниране, никтурия(прекъсване на съня поради изразено желание за уриниране и то на не голямо количество урина) и инконтиненция(изпускане).
Честотата на уриниране се счита за ненормална, ако човек уринира повече от осем пъти в един ден.
Целта на лечението е да повиши качеството на живот, като подобри симптомите и премахне инконтиненцията при минимални странични ефекти и максимално добра поносимост. Не винаги се изисква специфично лечение. Лечебните алтернативи са разделени в няколко групи.
Като първа линия на лечение се препоръчва така наречената поведенческа терапия.
Като втора линия от лечебния процес се препоръчват медикаментозни средства самостоятелно или в комбинация с поведенческата терапия.
3. Смесена инконтиненция:
Това е комбинация от стрес инконтиненция и императивна инконтиненция.
4. Други редки форми:
Рядко се срещат инконтиненция от преливане и екстрауретрална инконтиненция.
Днес в световен мащаб от незадържане на урината страдат над 100 млн. души.
Страдащите често не пристъпват към разрешаване на проблема поради неудобство.