Вулвата, влагалището и маточната шийка не са стерилни органи, а имат характерна флора ( микроорганизми, които са част от защитните механизми на съответните структури). Те представляват екосистеми, в които е обособено биологично равновесие между процеси на секреция ( цервикалните жлези, Скениевите и Бартолиновите жлези, потните и мастните жлези на вулвата), трансудация ( процес на излизане на течната съставка на кръвта от капилярите в тъканните пространства и телесните кухини), десквамация (отлющване на клетки от повърхностните слоеве на епитела), синтеза (продукция на различни вещества от микроорганизмите населяващи тези органи: например водороден пероксид от лактобацилите), абсорбция ( различни секрети се абсорбират във влагалището). От горе написаното става ясно, че във вулвата, влагалището и маточната шийка има физиологично (нормално) съдържимо, което търпи промени в различните възрастови периоди на жената (детство, пубертет, полова зрялост, климактериум), както и при различни физиологични състояния (бременност, раждане, пуерпериум, менструация). Вагиналното течение варира по количество, цвят и миризма в зависимост от периода на менструалния цикъл или от физическото и емоционалното състояние на жената.
Например: Ясното и водно изхвърляне е напълно нормално и може да се случи по всяко време на месеца, като може да бъде особено обилно след тежки физически натоварвания.
Например: Когато изхвърлянето е ясно, но е еластично, а не водно – най- вероятно жената е в овулация ( около 14ти-15ти ден от нормално продължаващ 28 дневен цикъл).
При нарушение във функцията на различните процеси обуславящи нормалното вагинално съдържимо се появяват патологични симптоми. Когато патологичната нокса е инфекция с различни микроорганизми, които не се намират нормално в здравия организъм, състоянието се означава като вулвовагинит (възпаление на вулвата и влагалището) и цервицит (възпаление на маточната шийка). Симптоматиката най-често се изразява в: зачервяване, сърбеж, парене, обилно вулво-вагинално течение с/без неприятна миризма, диспареуния (болка при сексуален контакт).
Причинителите на тези инфекции са в широк спектър от аеробни и анаеробни бактерии, вирусни агенти и паразитни и гъбични микроорганизми.
При наличието на симптоми свързани с вулвовагинит, трябва да посетите гинеколог. Някои от причинителите , при дълготрайна инфекция и ненавреме взети мерки, могат да причинят трайни увреждания в репродуктивния тракт на жената с последващи усложнения и невъзможност за зачеване.
Диагнозата се поставя при гинекологичен преглед:
-изключват се други причини за обилно вагинално течение (пример: голям ектропион, чиито цервикални жлези отделят голямо количество слуз)
-макроскопски вид(наблюдение на вида на течението, неговата консистенция, цвят, плътност, течливост, отношението му към влагалищните стени (плътно прилепнало като филм или разлято върху влагалището), миризмата която излъчва.
-вземат се материали за нативно микроскопско наблюдение или след оцветяване.
-вземат се материали за микробиологична посявка ( културелно изследване)
-по преценка на гинеколога могат да се вземат допълнителни материали за по-подробни изследвания (например: femoflor – съвременен Real-Time PCR базиран тест). Това произлиза от факта, че някои причинители на вулвовагинит не могат да се диагностицират с обикновените (натривки и културелни) изследвания.
В зависимост от резултатите от изследването и изолирания причинител се изписват различни препарати под различни лекарствени форми ( песари; кремове; гелове ; пяна ; таблетки).
След приключване на лекарствения курс се взима повторно влагалищен секрет за да се оцени ефекта от лечението.